Този път борим кризата в енергетиката различно
През последните месеци светът е изправен пред невиждана рецесия – вирусна пандемия, оправянето с която включва затваряне на търговски обекти, ограничение на активността на разнообразни бизнеси, пътническия и товарния превоз и други За разлика от предната огромна криза - от 2008-2009 година, когато икономическият потрес бе от страна на търсенето, в този момент шокът е от страната на предлагането, само че огромна част от икономическите ограничения са сходни. Става дума за схеми за опазване на заетостта, държавни гаранции за заеми, схеми за стимулиране на вложения и други Всичко това навежда на мисълта, че макар разликите сред актуалната обстановка и тази от миналата рецесия, ще забележим същите " медикаменти ".
За момента ограниченията в енергийния бранш включват главно
ангажимент за обезпечаване на непрестанно електрозахранване,
прекратяване на планови спирания за поправки, облекчение на изискванията за заплащане на сметки, в това число удължение на периода с 10 дни. Разбира се, в условия на неустановеност се тиражират всевъзможни хрумвания, в това число и за мораториум върху заплащането на сметки за комунални услуги. Логиката, въпреки и едва аргументирана, е, че вследствие на пандемията ще се усили безработицата и ще пострадат приходите на домакинствата. И „ решението “, съгласно някои специалисти и партии, е хората да спрат да си заплащат сметките. Именно това предложение ни връща към някои от невидимите „ решения “, които видяхме при миналата рецесия.
Горещият картоф ЗкО
Освен цената за електрическа сила и мрежови услуги, потребителите заплащат цена за отговорности към обществото, която най-общо може да се възприема като цената на провежданата енергийна политика. Първоначално тежестта на спомагателните разноски бе прехвърлена върху контролирания пазар, само че след кризата от 2009 година, растежа на безработицата, стагнацията на стопанската система и заетостта през 2012-2013 година и последвалите обществени митинги това се трансформира. През 2013-2014 година тази тежест се трансферира върху НЕК и крайните доставчици, откакто в границите на по-малко от 12 месеца контролираните цени на тока понижават с към 14%. Разбира се, това води до съществени финансови проблеми и за частните компании, и за НЕК. И настъпва време за нова изкупителна жертва – индустриалните консуматори, които поемат щафетата през 2015 година В края на краищата сметката е платена, но с цената на голямо напрежение в бранша, както и със подозрения дали едни пазарни участници не са платили повече, в сравнение с е трябвало.
Ситуацията през днешния ден е по-различна, само че към този момент се следят индикации за сходен метод. Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ започва да субсидира неефективното произвеждане на Топлоелектрическа централа „ Марица изток 2 “, което съставлява държавна помощ, а утвърждение от Европейската комисия за нея към момента липсва. Междувременно производителите с преференциални цени са ощетени, защото сривът на пазарните цени не води след себе си промяна на наградите, които получават. Крайният резултат е запазване на ниски цени за крайните консуматори с ощетяване на едни производители за сметка на други, плюс риск от наказателна процедура за непозволена държавна помощ.
Друг метод за изкуствено задържане на цените е
угнетяване на утвърдените вложения
Това регулаторно държание се следи още от 2010 година, само че доближава разцвет през 2013-2014 година - „ тъмните години “ в бранша, когато не се признава нито един лев вложения в електроразпределителната мрежа. Разбира се, фирмите влагат за своя сметка, тъй като са изправени пред по-строги условия за софтуерни разноски, които включват търговски и нетърговски загуби по мрежата. Парадоксалното е, че регулаторът не признава нови вложения, само че чака по-ефективно ръководство на мрежите, а то се реализира единствено с нови вложения.
В момента се следи изкуствено закъснение на вложенията заради уговорката за отсрочване на планувани поправки. Това може да докара до два изхода – или ще бъде обезщетено с повече вложения през оставащата част от регулаторния интервал, който завършва в края на юни 2021 година, или те няма да бъдат осъществени. В първия случай това няма да се отрази на цените - по-малкото вложения в първата половина на 2020 година ще бъдат обезщетени през идващите 12 месеца. Във втория случай това значи по-ниски цени, което е съществено прелъщение поради предстоящите стопански резултати от пандемията и идните парламентарни и президентски избори през 2021 година
Едно от най-лошите последици от миналата рецесия е, че в рамките на към пет години
задграничните вложители в бранша са упреквани за съвсем всичко
и са подложени на голям обществен и регулаторен напън, в това число процедури за лишаване на лицензи. Някои от тези практики не престават и до през днешния ден, а при свиваща се икономическа интензивност могат и да се засилят.
Друг забавен образец, не по-малко абсурден от упованията с по-малко вложения да се реализира понижаване на софтуерните разноски, е схемата за енергийна успеваемост. България избира да извърши уговорките си за реализиране на енергийни спестявания от 20 % до 2020 година посредством скица за задължени лица, в които влизат крайни доставчици, мрежови компании и търговци на електрическа сила. В рамките на общата скица годишно се дефинират самостоятелни цели за енергийни спестявания за всяка компания поотделно за интервала 2014-2020 година Схемата обаче не планува финансиране на тези действия, те са за сметка на сдруженията. А неизпълнението им води до санкции.
Докато огромните ограничения като 60/40 или заеми през Българската банка за развиване и Фонда на фондовете са забележими и обществено дискутирани, редица други ограничения могат да останат незабелязани, защото са прекомерно характерни, само че могат да имат мощно отрицателен резултат. Надяваме се да не се повтарят старите грешки отпреди 10 години и актуалната обстановка да се употребява като катализатор за промени.
Приоритет както в идните решения на регулатора за нови цени, по този начин и в идващите няколко години е
да се рестартира либерализирането на пазара ,
което е замразено от 2013 година Необходимо е основаване на механизъм за последователно прекосяване на семействата от контролиран към свободен пазар. За задачата би трябвало да се изготви проект на база на разнообразни сюжети, защото има редица механизми, които могат да се употребяват, и да се провеждат поредност от публични разисквания със заинтригуваните лица.
На последващо място е включване на местния пазар в районните пазарни обединявания, което е крачка към постигането на действителни пазарни цени. Тази стъпка върви ръка за ръка с увеличение на трансграничния потенциал, който би трябвало да се удвои от актуалните към 7% от конфигурираните мощности.
Развитието на потреблението и навлизането на нови технологии, към които се прибавя и мощно индустриалния профил на българската стопанска система, водят до
нужда от спомагателни вложения в мрежови услуги.
Нещо повече – привличането на нови индустриални, аутсорсинг и ИТ вложители наложително минава през съществуване на надеждна инфраструктура, в това число електроенергийна, която да подсигурява сигурност и качество в снабдяването с ток в завода, изчислителния център или офиса. За задачата е належащо както регулаторното поощряване на вложенията, по този начин и основаване на удобна капиталова среда, в която фирмите не се усещат като врагове на народа.
На последно място, само че не и по значимост, е общата визия на ръководещите за развиването на бранша в подтекста на Зелената договорка. Това е политика, която към момента не е заела финалната си форма и безспорно съществува поле за маневриране, само че посоката е почти ясна. Управляващите следва да изготвят тактика, която по едно и също време дава отговор както на европейските цели за развиване на бранша, по този начин и на националния интерес, в това число посредством намиране на взаимни отстъпки и договаряне на отлагане на действието на някои детайли.
Отлагането на сложните решения, изключително в условия на рецесия, може и да наподобява като добра концепция, само че действително е като мораториума върху заплащането на сметки или като напиване след тежък ден. Носи моментно облекчение от насъбраните проблеми, които обаче се връщат на идващия ден с още по-голяма мощ, тъй като към тях се прибавя и махмурлук.
За момента ограниченията в енергийния бранш включват главно
ангажимент за обезпечаване на непрестанно електрозахранване,
прекратяване на планови спирания за поправки, облекчение на изискванията за заплащане на сметки, в това число удължение на периода с 10 дни. Разбира се, в условия на неустановеност се тиражират всевъзможни хрумвания, в това число и за мораториум върху заплащането на сметки за комунални услуги. Логиката, въпреки и едва аргументирана, е, че вследствие на пандемията ще се усили безработицата и ще пострадат приходите на домакинствата. И „ решението “, съгласно някои специалисти и партии, е хората да спрат да си заплащат сметките. Именно това предложение ни връща към някои от невидимите „ решения “, които видяхме при миналата рецесия.
Горещият картоф ЗкО
Освен цената за електрическа сила и мрежови услуги, потребителите заплащат цена за отговорности към обществото, която най-общо може да се възприема като цената на провежданата енергийна политика. Първоначално тежестта на спомагателните разноски бе прехвърлена върху контролирания пазар, само че след кризата от 2009 година, растежа на безработицата, стагнацията на стопанската система и заетостта през 2012-2013 година и последвалите обществени митинги това се трансформира. През 2013-2014 година тази тежест се трансферира върху НЕК и крайните доставчици, откакто в границите на по-малко от 12 месеца контролираните цени на тока понижават с към 14%. Разбира се, това води до съществени финансови проблеми и за частните компании, и за НЕК. И настъпва време за нова изкупителна жертва – индустриалните консуматори, които поемат щафетата през 2015 година В края на краищата сметката е платена, но с цената на голямо напрежение в бранша, както и със подозрения дали едни пазарни участници не са платили повече, в сравнение с е трябвало.
Ситуацията през днешния ден е по-различна, само че към този момент се следят индикации за сходен метод. Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ започва да субсидира неефективното произвеждане на Топлоелектрическа централа „ Марица изток 2 “, което съставлява държавна помощ, а утвърждение от Европейската комисия за нея към момента липсва. Междувременно производителите с преференциални цени са ощетени, защото сривът на пазарните цени не води след себе си промяна на наградите, които получават. Крайният резултат е запазване на ниски цени за крайните консуматори с ощетяване на едни производители за сметка на други, плюс риск от наказателна процедура за непозволена държавна помощ.
Друг метод за изкуствено задържане на цените е
угнетяване на утвърдените вложения
Това регулаторно държание се следи още от 2010 година, само че доближава разцвет през 2013-2014 година - „ тъмните години “ в бранша, когато не се признава нито един лев вложения в електроразпределителната мрежа. Разбира се, фирмите влагат за своя сметка, тъй като са изправени пред по-строги условия за софтуерни разноски, които включват търговски и нетърговски загуби по мрежата. Парадоксалното е, че регулаторът не признава нови вложения, само че чака по-ефективно ръководство на мрежите, а то се реализира единствено с нови вложения.
В момента се следи изкуствено закъснение на вложенията заради уговорката за отсрочване на планувани поправки. Това може да докара до два изхода – или ще бъде обезщетено с повече вложения през оставащата част от регулаторния интервал, който завършва в края на юни 2021 година, или те няма да бъдат осъществени. В първия случай това няма да се отрази на цените - по-малкото вложения в първата половина на 2020 година ще бъдат обезщетени през идващите 12 месеца. Във втория случай това значи по-ниски цени, което е съществено прелъщение поради предстоящите стопански резултати от пандемията и идните парламентарни и президентски избори през 2021 година
Едно от най-лошите последици от миналата рецесия е, че в рамките на към пет години
задграничните вложители в бранша са упреквани за съвсем всичко
и са подложени на голям обществен и регулаторен напън, в това число процедури за лишаване на лицензи. Някои от тези практики не престават и до през днешния ден, а при свиваща се икономическа интензивност могат и да се засилят.
Друг забавен образец, не по-малко абсурден от упованията с по-малко вложения да се реализира понижаване на софтуерните разноски, е схемата за енергийна успеваемост. България избира да извърши уговорките си за реализиране на енергийни спестявания от 20 % до 2020 година посредством скица за задължени лица, в които влизат крайни доставчици, мрежови компании и търговци на електрическа сила. В рамките на общата скица годишно се дефинират самостоятелни цели за енергийни спестявания за всяка компания поотделно за интервала 2014-2020 година Схемата обаче не планува финансиране на тези действия, те са за сметка на сдруженията. А неизпълнението им води до санкции.
Докато огромните ограничения като 60/40 или заеми през Българската банка за развиване и Фонда на фондовете са забележими и обществено дискутирани, редица други ограничения могат да останат незабелязани, защото са прекомерно характерни, само че могат да имат мощно отрицателен резултат. Надяваме се да не се повтарят старите грешки отпреди 10 години и актуалната обстановка да се употребява като катализатор за промени.
Приоритет както в идните решения на регулатора за нови цени, по този начин и в идващите няколко години е
да се рестартира либерализирането на пазара ,
което е замразено от 2013 година Необходимо е основаване на механизъм за последователно прекосяване на семействата от контролиран към свободен пазар. За задачата би трябвало да се изготви проект на база на разнообразни сюжети, защото има редица механизми, които могат да се употребяват, и да се провеждат поредност от публични разисквания със заинтригуваните лица.
На последващо място е включване на местния пазар в районните пазарни обединявания, което е крачка към постигането на действителни пазарни цени. Тази стъпка върви ръка за ръка с увеличение на трансграничния потенциал, който би трябвало да се удвои от актуалните към 7% от конфигурираните мощности.
Развитието на потреблението и навлизането на нови технологии, към които се прибавя и мощно индустриалния профил на българската стопанска система, водят до
нужда от спомагателни вложения в мрежови услуги.
Нещо повече – привличането на нови индустриални, аутсорсинг и ИТ вложители наложително минава през съществуване на надеждна инфраструктура, в това число електроенергийна, която да подсигурява сигурност и качество в снабдяването с ток в завода, изчислителния център или офиса. За задачата е належащо както регулаторното поощряване на вложенията, по този начин и основаване на удобна капиталова среда, в която фирмите не се усещат като врагове на народа.
На последно място, само че не и по значимост, е общата визия на ръководещите за развиването на бранша в подтекста на Зелената договорка. Това е политика, която към момента не е заела финалната си форма и безспорно съществува поле за маневриране, само че посоката е почти ясна. Управляващите следва да изготвят тактика, която по едно и също време дава отговор както на европейските цели за развиване на бранша, по този начин и на националния интерес, в това число посредством намиране на взаимни отстъпки и договаряне на отлагане на действието на някои детайли.
Отлагането на сложните решения, изключително в условия на рецесия, може и да наподобява като добра концепция, само че действително е като мораториума върху заплащането на сметки или като напиване след тежък ден. Носи моментно облекчение от насъбраните проблеми, които обаче се връщат на идващия ден с още по-голяма мощ, тъй като към тях се прибавя и махмурлук.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ